Дъжд, черни локви, гаден вятър, студ. Животът се изостря. Отново и още по-безмилостно.
Всяка мисъл е лабиринт. Тръгва нанякъде, криволичи и спира. Следващата не я повтаря. А почти винаги я опровергава.
Всяко чувство е каша. Всяко следв...

Още едно любимо стихотворение от любим поет, за което 
кой знае защо се сетих в тази
мрачна преддъждовна