Не е лично, а така се казва една песен. Някак си ми стана мъчно, че оставяме на случайностите да командорят живота. А те го подреждат както трябва изключително рядко. Като прибавим и че разписанията на сърцата и очите са си сбъркани а...

 
              Равна диря оставя съдбата. Вън от мен.
 

 Това е едно от любимите ми български стихотворения. Сещам се за него всеки път, когато се чувствам неуместна сред хората и случките. Поздравявам с него всички, които се усещат или са се усещали несъвместими с действителността. Авторът е...

Неделя вечер. Само да чуеш словосъчетанието, достатъчно ти е, за да се сдухаш. Повдига ми се от това притихнало очакване. На седмицата, на всичко, което чака и ще чака да бъде свършено, на поредните дози надбягване с времето, с лицемерие...

Това е мястото, където от петнайсетина години мечтая да отида  - френската провинция Алзас, прочута с хубавото си червено вино, печените кестени по Коледа и невероятната смесица на френската и немската култура.  Най-после намерих повече ...

             Докосване със спомена
 
              в мига,

Понякога думите наистина са недостатъчни, за да преведеш мига. Ако опиташ, рискуваш да отидеш в графата на словоблудците. Ще се опитам да мина по ръба, пък каквото излезе.
 
Неделя. Три следобяд. Велико Търново. Pub. Мъже пият бира. Же...

Това са някои от любимите ми цитати от книги на Дюрас. Преведох ги на български макар и да съм наясно, че с това убих голяма част от очарованието им. Но пък в интернет намерих хиляди сайтове на различни езици с откъси от творбите й, а на...