Бях запретнала ръкави да правя дисекция на грозното, само защото тази вечер ме пооплиска доста от помията му. Но попаднах на едно есе и пак ме заля помиряващата мъдрост. 
Подейства ми като противоотрова и реших да я споделя. 

ЗА КРАСОТАТА

А. Вутимски

Би могло да се говори за нея с езика на древните. Тези, които я разбираха, знаеха да бъдат силни. Техните изтънчени наслаждения я излъчваха заедно с радостта, която е самият живот впрочем. Къде са древните мраморни юноши, мускулите, членовете, съвършените усмивки?

Древните съзерцаваха човека в неговата жизненост, дори когато той беше нещастен. Но много по-късно ние съзерцавахме вече само своята умора, угасването на силите върху едно разпятие, своето скръбно самоотречение. Красотата ставаше безкръвна, бледна, страдаща за печално изгубения живот може би, но все още властна в божествено примирение. Къде са днес византийските светци — с дълги, прозрачни пръсти, с огромни очи, където още гори в своето съсредоточение един подгонен живот, като някакъв непознат пламък?

Ние бихме могли да живеем без красотата впрочем, това се знае. Но защо ние я изопачавахме така жестоко и толкова често?! Плячка на страх и на много злоба, защото бяхме вече съвсем слаби навярно, ние най-сетне с една просташка несправедливост провъзгласихме ползата за неин ужасен заместник. Не означаваше ли това обаче край на една благородна и силна човешка раса, щом като една отмъстителна тълпа можеше вече да тържествува?...

Затова аз ви обичам вас сега, болезнени търсачи на старата красота. Вие я откривахте в опиянението от алкохола и в изтънчената еротика понякога. Много болни, вие имахте все още силата да я усещате, макар и в порока.

Ах, ще я открием ли ние, нея - истинската; която присъствува навсякъде, неоткрита; която ще извика най-хубавите смехове, най-тържествените мълчания?

Ще имаме ли силата да разберем, че тя е в движението и в покоя на всички неща, красота, която се противопоставя на страха, за да възтържествува един ден в жизненото човешко съзнание?

Страхотно е да видя част от себе си в някой като теб.

абе с други думи (продължавам си вътрешния монолог:-Р), пак си намерила нещо, дет ме докосна:-)
Дано да имаме силата да я открием, че да "извика най-хубавите смехове...":-) АМИН

radvam se, che sme samishlenici :)

goliam smiah shte pada, ako zavisi ot nas :-P

fauve-че, което зависи от нас ще го направим :), а което не зависи ще го обърнем на челна стойка и пак ще го измислим...:) както винаги!
togoe - амин, а :)!
целувки!