Познавам я почти откакто се помня. Когато бяхме малки ни наглеждаше, докато майка ми беше на работа. Сега ми плаща сметките, защото има безкрайно много време да се реди по опашки. А аз я каня на кафе един път в месеца, за да се разплатим.

 

Няма деца. Но никога не говори за това. Освен нас, отгледа още няколко деца във входа, чиито родители нямаха друг избор освен да се надбягват с живота. Сега се радва на децата на децата. Когато идват да видят родителите си. Защото всички отдавна се разпръснаха. Разпитва ги за живота им като нейни деца.

 

И преди беше странна. Но откакто почина мъжът й преди няколко години, без да я усетим, се концентрира в странностите си. Стана дръпната. По цели дни я няма. Занемари се, носи стари дрехи и обувки, не по неин размер, сигурно чужди. Разказват, че я срещали да обикаля кофите в квартала. Аз не съм я виждала.

 

По време на днешното кафе разбрах за новата й страст. Гълъбите. И преди ги хранеше сутрин и вечер от прозореца си. Дори ни беше свикнала, остане ли хляб, да не го изхвърляме. Ставаше рано, топеше коравите залци в желязна купа с вода и ги хвърляше на птиците. Виждала съм ги от балкона – събират се сигурно петдесетина.

 

А днес ми разказа, че два гълъба живеят при нея. Мъжки и женски. Донесъл й ги някакъв познат, който ги намерил в безпомощно състояние. Първо мъжкият, а след няколко седмици и женският. Много държеше да ми ги покаже. Донесе ги у нас, хванала всеки в едната ръка. Бяха малки, единият имаше още мъх по главичката. После не спря да говори за тях. Спели на кухненския шкаф. Постлала им била одеало там. Оставала им отворен прозореца, когато излиза. Единият обичал да се разхожда, но винаги вечер се връщал. Другият, по-малкият, още се учел да лети. Правели и бели. Счупили една чаша. Онзи ден бутнали и една ваза, но тя паднала без да се счупи. Много се зарадвала...

 

Слушах я се чудех. Тя ли е луда или ние останалите? Кое е по-човешко – да се довериш на птиците или на хората? Кое е по-правилното? И кой е по-щастлив?

 

Нямам отговор.

И аз съм изпадала в подобни ситуации, в които се питам аз ли съм луда или тези около мен. Наистина хората са такива зверове, че е по-добре да общуваш с птиците - те поне не те ядосват. Аз например се успокоявам с цветята си - те само мълчат и ме радват с цветовете си. Мъжа ми често казва, че първо си гледам цветята, тогава него и малкия:))) но вече свикна - те са моята мълчалива любов! Затова и съседката ти може би предпочита птиците пред хората:) Просто е намирала тънката нишка на щастието, която ние често не забелязваме!

изобщо не е луда.А и птищите също като хората си имат души и се нуждаят от нежност и внимание.Поздрави я от мен...
benita-цветята не говорят,но чуват и чувстват.На моменти си мисля че са по-съвършенни от нас.Обърни внимание как реагират ако ги обичаш и как униват ако ги забравиш за малко

завиждам ти благородно. Аз, колкото и да опитвам, все не мога да се скрия от света на човеците :(

Бях на почивка и се наложи етърва ми да полива цветята. Ако искайте вярвайте, едно цвете, което не е нито капризно, нито особено ми умря! И до ден днешен си мисля, че го умори нейната злоба - тя не обича цветята и животните. От тогава не я карам да ми полива цветята :)

"Колкото повече опознавам хората, толкова повече обиквам животните." - за съжаление не си спомням на кого принадлежи тази сентенция, но с всеки изминал ден се убеждавам все повече и повече в правотата й...

ще я поздравя :). И ще пия по-честичко кафенце с нея, за да уравновеся световете.

рядкост са такива съседки!

Просто е човек, препълнен с емпатия и обич и трябва да обича нещо, пък било то две сладки птички! А за цветята - вкъщи крием три саксии винаги когато чакаме гости, пазим ги от поглед... И без това вече загубихме няколко цветя от гости с лошо сърце!

"Последна любов" на Уилям Уортън. Там главната героиня, напълно сляпа жена, се грижи за гълъбите от един парижки площад. Разбира ги по-добре от колкото ниея човеците, можем да се разберем един-друг...

...жената няма деца и има желание да се грижи за нещо. Бас хващам, че нямаш куче. Или ако имаш, не го разхождаш ти. Има една необяснима романтика между стопанин и добашен любимец. Понякога това което иска човек е безмълвното разбиране.
Ето например, ако имаше куче, можеше да му разкажеш тази история, докато го разхождаш, а то щеше да те гледа и да ти подсказва, че му се играе. Но ти я разказа на нас и сега ще те залеем с коментари, които няма да ти дадат нито един отговор или ще ти предложат хиляди, в които ще се объркаш. А безмълвието и благият поглед на кучето биха ти подсказали само едно: "Аз цял живот се опитвам да си настигна опашката, твоите проблеми нищо не са."
(Сега ще се окаже, че имаш куче...)

Jenata qvno e mrudnala....ina4e gulabite sa vkusni ;)

"Пилето" на Алън Паркър...
Определено твоята съседка опитва да страни от хората, а дали това е правилно и кой е по-щастлив е въпрос на гледна точка - тя явно се чувства по-добре така :)

Но не мисля, че е луда. Лудите са едни други хора, ама ние тях рядко ги разпознаваме...

Имаме само две ценни неща - корените и крилата. Дано някой прегърне с обич Съседката. :)))

здравей, идвам тук за първи път и това ме жегна много навътре. ... колко хора останаха между хората и не е виновно времето