Наложи ми се днес да пообикалям малко из София. Няма да влизам в подробности, но се оказа, че около Централна гара ремонтират трамвайните релси. В резултат на което, преминаването от там с градски транспорт се оказа невъзможно. Няколкото автобуса, които идват от “Младост”, въртят на Гарата и после – по обратния път. Трамваите минавали по “Константин Величков”, през разни тунели и направо в “Надежда”. И изобщо пътят на северните квартали на София към центъра е отрязан. Или пък удължен двойно, с наполовина трамваи и адска гъчканица вътре. Ремонтът, както надлежно съобщаваше СКГТ от бележка на спирката, продължавал пет дни.
Няма да описвам колко бясни бяха хората, които чакаха. От това, което си говореха разбрах, че ако искаш да се прибереш от Лъвов мост, ЦУМ или “Света неделя” до “Надежда”, Свобода, Обеля и т.н., няма да успееш. Или такси, или маршрутка, или доста спирки пеш. Нищо, че имаш карта за градския транспорт. Също така хората си говореха и че точно на същото място, но миналата година, отново имало ремонт. Но по-голям. Демек мащабен, който не предполага скоро нов. Не мога да го разбера това, а в БГ-то си е просто закон. Ремонтираш до спукване. И все неотложно. А нервите на хората, загубеното време и дискомфортът никога нямат значение.
В тоя ред на мисли една приятелка ми се оплака тия дни, че през ден й спират топлата вода. За няколко часа вечер или пък целия ден. В най-големите жеги. Без никакво предупреждение. Тя живее в Борово. Разбира се, звъни на “Топлофикация” и от там всеки път й казват, че причината е в неотложен ремонт. Питам се за какъв дявол всяка година спират топлата вода за профилактика, като очевидно нищо не профилактират. А тия дни прочела случайно в някаква агенция в интернет, че им спират водата за 10 дни. Честито на спечелилите.
Добре, че времето малко се кротна и жегите намаляха, че и неотложните ремонти, свързани със спирането на тока, секнаха. Не знам как е било при вас и при познатите ви, но знам, че “Младост”, Люлин”, “Бъкстон” и центъра бяха като “дискотека”. Няма да ме убедят, че нямаше “тих” режим на тока.
Снощи пък кабелната ми телевизия и интернетът спираха през час. Никой не вдигаше телефона, сигурно и те щяха да ми обяснят, че има неотложен ремонт.
Не ми се политиканства, ама от два месеца слушам за ремонт на кабинета, който все се отлага. Ех, да му се не види, как за нас неотложно, пък за тях не.
