Може и да е очарователно. Особено, когато си почти сам в купето, когато жегата бавно отстъпва на свечеряването и залезът се показва на света. Не зная дали е заради оранжевия му цвят, който настанява душата някъде между тържеството и меланхолията, дали пък заради скосения ъгъл на лъчите му, под които пейзажите стават почти празнични или пък заради нещо друго, но стоенето на прозореца на купето в този час ме успокоява и изчиства от напрежението.

Ето няколко настроения, събрани по пътя на подбалканската линия малко преди края на едно пътуване.



Залезът е загадъчен




Светлината се е скрила зад планината





Мислиш си, че вечерта е настъпила




Но небето все още е светло




И скоростта опиянява




Залезът отново е на ход




Гарата на Златица под косите му лъчи




Свечеряват се и случайните селца по пътя




И природата отдъхва след жегата




Гарата на Пирдоп




Пътят към вкъщи привечер пак е по сянка

А ето и малко настроение от целта на завръщането :). Както се вижда, настъпването на залеза променя и плажа.

Наистина може да се намери очарование и в малките неща.
Поздрави

Snimkite naistina mogat da te prenesat v drug moment i da te nakarat da usetish nastroenieto. Osobeno kogato si go prejivial. Iska mi se tezi biagstva ot ejednevieto da sa po-chesto. Pozdravi za photografa :)

Хубава разходка!

в" пътуващи" снимки))

'Скоростта краси човека, а прекомерната скорост направо го прави неузнаваем.'