Не че ми е имен ден. (Благодаря J ) Не е и заради това, че така се завъртяха нещата, че ще си празнувам сама. (Честно казано най-после малко време за мене си. Можех да се напия с куп хора, но не са, които трябва). Та поради тези и още няколко причини, ми се ще да си кажа приказката:

ЗА ВЯРАТА

Интуиция. Тя е най-точният кантар не за другите, а за това, което сме самите ние. Дали ще вярвам в нещо или в някой решавам/усещам аз. Вярата е законът, който пишем сами за себе си. Тя е онова, което ти позволява да си като бетон, когато всичко около теб се клати. Вярата е всичко онова, което се получава след равното на сбора от всички успехи, постигнати цели, изпълнени мечти и върнати усмивки. Ако останем излъгани, законът ни е грешен. И са нужни поправки. Но до този извод се минава през много, много кръв и сълзи.

ЗА НАДЕЖДАТА

Ако вярата е закон, надеждата е проектозакон. Ако вярата е бетон, надеждата е сместа за него. Готова всеки миг да се втвърди, но все нещо й липсва, все нещо я тревожи, уязвява и пречи. Надеждата е онзи въжен мост между реалността и мечтите, между сигурността и неувереността, по който всеки се лута, напредва и назадва в търсене на ориентири. Надеждата е всичко онова, което искаме за себе си, което душата ни иска за себе си и сърцето ни иска за себе си. Надеждата ни разочарова много по-често от вярата. Тя е непостоянна, понякога неуместна и се храни със случайности. Затова и ни радва по-често. Но когато си отиде, надеждата не боли както вярата. Тя просто оставя празно.

ЗА ЛЮБОВТА

Ех, любовта! Тук ще съм най-кратка. Не защото няма какво да кажа, а защото каквото и да кажа, ще е казано вече милиони пъти. И защото пак няма да е точно. И защото любовта е единствена в квартета, която не се вмества в нищо. Няма закони, няма определения, няма логика, няма изводи, няма измерения. Тя е сама в безкрая на усещанията, където ни върти и суче както и в каквито комбинации на чувствата си поиска. Ако си помислите, че това не е така, най-вероятно нямате предвид нея.

ЗА МЪДРОСТТА

Като бях малка се чудех какво прави София в квартета. Няма нищо общо с нито една от трите сестри. После разбрах, че им е майка и нещата си дойдоха на мястото. Мъдростта е онази желязна нишка, която се стрелва всеки път в пейзажа, когато вярата, надеждата и любовта са разколебани. Тя е здравият разум, който се появява и посочва по недвусмислен начин истината. Мъдростта са всички вери, надежди и любови на света. Или поне в един човешки живот.