Философията на любовта, сътворена в поезия. Геният на поетите и геният на душите. Случайно или не, но точно Яворов и Дора Габе ги рамкират. Поне за мен. И поне от преди и сега.

Среща

Мене ми е странно - ето те пред мен,

мене ми е жадно - гледам те пленен,

мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -

мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,

викнал бих от ужас - ще отминеш ти:

сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,

няма да се върнат сбъднати мечти.

                                             П.К.Яворов

И синхронът на Габе

КАТЕДРАЛА

 Недей се приближава!

Бъди изображение
върху стъклата
на старинна катедрала -
високо и недосегаемо,
за да остане
вечният копнеж
в изпълненото ми
със теб сърце,
притихнало от бдение...

Недей се приближава...


И само още три строфи от Яворов, в които е събран животът. (Или поне моят в частност)

 НИРВАНА

Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,  

но в тях се не оглеждат небесата звездни,

     и бродим ний наоколо безсънни,

     и тръпнем пред безмълвните им бездни.

Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,  

над тях се не навеждат хоризонти мрачни...

     И впиваме ний поглед безнадеждни,

     и тръпнем пред догадките си здрачни.

Предвечните води, всевечните води - кристални,  

бездънни и безбрежни, призивно прохладни...

     Но страх ни е да пием, нас - страдални,

     безсънни, безнадеждни, знойно жадни.