Тихо
всички доспехи
изхвълих в морето.
И ветрецът вечерен 
ми остърга душата
от старите брони,
гласа - 
от бръснарските ножчета,
от очите - ирониите.
Разтопено 
оловно войниче - 
присядам на пясъка
и отмиват вълните 
войните...

Добра и прозрачна 
като бялата пяна
чув(ств)ам толкова много,
ала няма на кой да разкажа.

feels like jessie ..

" В онези тихи моменти се замисляме за нещата, без които можем. "

http://www.youtube.com/watch?v=4EkX9tS-Jq0

:)

не е ли "без които НЕ можем"?
fauve, благодаря за настроението :)

не е. Написала съм това, което исках.
Няма значение беше само асоциация.

..То е особен тип тишина това настроение.

закъде сме без... доспехите ;))?

http://www.youtube.com/watch?v=ExmoriiyF2w

http://www.youtube.com/watch?v=FbZw14qAJa4