Прочетен: 2963 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2008 23:56
Нещо странно премина през мен.
Появи се - просто, но мамещо
и едва различимо
на хоризонта на душата ми.
Летеше бавно. Към мен.
Разтваряше бели криле
и изтласкваше с тях топъл въздух,
набъбнал от атоми на тихо привличане
и нежна безкористност,
безметежни
и по детски незнаещи.
Този въздух обаче взе да става изгарящ.
И крилата - порастнаха и потъмняха.
( Всъщност станаха ярко червени ).
Ослепявах - от жега и блясък.
И умирах - от жажда.
... Господи, ( Дяволе ! ) калко бях жадна...
После тръгна.
Като чайка в залязващо слънце.
През сковаващ се въздух,
с безплътни криле,
които изтласкваха мирис на пусто.
Нещо странно премина през мен.
Май беше чувство.
