И пак е нощ. И острите контури на деня

Отпиват обла нереалност в тъмнината.

И взимам стол, за да приседна на ръба

На този таен свят, загърбил суетата.

В незримото пространство на нощта

Сама със себе си оставам притеснена.

Не се познавам, затова мълча

В кьошето на душата си стаена...