Не ме е страх от дъжда,
който 
удря 
от горе
на мокри парцали.
Не ме е страх от нощта
на мойте безсъници
сред панели заспали.
Не ме страх дори от смъртта.
Тя е моя сестра,
дъщеря...
Вече
не ме е страх 
и от мъгливите сутрини,
дето пускат от шепи
мръсен
разсърден 
деня.
Страх ме е
само,
единствено,
просто,
че зад ъгъла,
или в края,
или там по средата
някой
някога
няма
да чака.

думите ти отнасят материалното...и оставят единствено силния ти дух - в целия му Блясък и Великолепие!

за теб - винанаги ще чакам, С.! (:

там да чака, Fauve, повярвай ми! Но изключително рядко се случва той да е този, който ти искаш, а още по-рядко той чака точно теб.

благодаря ти от сърце - за добрите думи и утехата. Поздрави

много добре казано. Така е за съжаление. Има една американска песен, в която се пее - ще продължа да вървя, за да видя какво има в края... Та и аз така - страхът и надеждата си вървят ръка за ръка.

вярата прави живота ни по-лесен дори и да не е оправдана...красив стих..поздрави и усмивки:)))

blagodaria ti, letisi, za tova pripomniane. Pozdravi