Неделя вечер. Само да чуеш словосъчетанието, достатъчно ти е, за да се сдухаш. Повдига ми се от това притихнало очакване. На седмицата, на всичко, което чака и ще чака да бъде свършено, на поредните дози надбягване с времето, с лицемерието, с лъжата, с трудностите и каръщината. Направо ми се е загнездила топка в стомаха. И бучица в гърлото.
И си мисля - колко много ни отнема от живота живеенето в градската джунгла. Проспивам изгревите, проработвам залезите, не усещам дъжда, не забелязвам пролетта... Фуча покрай всичко това като празна линейка.
А хората... Почти не ги забелязвам. От разговори “по същество”, вмъкване в графици, покриване на всевъзможни професионални и социални нормативи, не остава и капка емоция за тях. А бих могла да видя цвета на очите им, да чуя звука на гласа им, да разбера породата на сърцето им, да се влюбя...
Работа изсушава живота. Или поне с моята е така. Въпреки че общо взето я работя с удоволствие. А може би точно заради това.
;)*
Mnogo usmivki na teb i uspeshna sedmica
12.03.2007 10:48
ot: honey
с безумието на очите си
ще се отрони в нишки
ситна прежда
за най-красивите ти паяжини
А преплетеш ли еднообразието
на дните
в чувствената си мелодия
Ще слушам с виртуален блясък
и светещо мълчание