Има едно нещо, което все не успявам да проумея. Честно казано и не вярвам някога да успея да проумея. А то е защо винаги посредствените, елементарни, глуповати и доста бездарни хора успяват. Така беше още от училище, през университета и сега в работата. При това поредната. Успяват на микро и макро равнище.
С малки, ама много малки изключения, точно от техните среди са тези, които стават шефове, които се нареждат на добри местенца или пък си уреждат големи пари срещу малко и не кой знае колко квалифициран труд. Има ги по банки, фирми, министерства, телевизии, общини и прочие местенца, където има етажи и стълби за изкачване. В смисъл, където има йерархия и път нагоре.
Не мога да разбера, дори направо ми е странно, и как точно тези хора бълват от самодоволство и преливат от самочувствие. Странно ми е, че е възможно да им липсват елементарни рецептори за собственото им разположение в скалата на човешките възможности. Да, вярно е, че посредствеността и глупостта са абстрактни понятия и няма как да ги измериш в някакви единици, за да правиш класации. Айнщайн направо си е казал, че на този свят само две неща са безкрайни – човешката глупост и Вселената. И при това за второто хич не е сигурен. Но пък да не виждаш, че успяваш посредствено и да драпаш за още и нагоре, без дори за секунда да не си помислиш, че може би силите ти са дотук и просто трябва да спреш, не мога да го разбера.
Вероятно проблемът е в кадърните и можещите, които си кротуват тихо в някое кьоше и дават възможност на “псевдо”-то да се вихри. Псевдоспециалисти, псевдоексперти, псевдопрофесионалисти, псевдоелит и псевдообщество... Характери ли са това или пък просто българският ни манталитет е такъв, не знам. Но доколкото имам някакви наблюдения по света хич не е така.
И някак си ме обзема един песимизъм и лека ярост. Че в България нещата ще стават все така трудно и все така половинчато, просто защото псевдо- то си е закон.
Аз не виждам спасение.
то не излязоха псевдо-дизайнери, псевдо-инвалиди (от ония дето спират на местата им лъскави бмв-та), псевдо-майстори и сервизи, псевдо-факултети и какво ли не...
...и псевдо-наука, псевдо-култура, псевдо-политика...
свят ми се зави чак :))) та как да не са и около теб и около мен още от училище, университета та и сега :)?
(само Псевдо-Дионисий Ареопагит и Псевдо-Прохор от вехтите книги едва се показаха в резултатите от търсенето...)
та - спасение ли? и аз за Вселената по-не съм сигурна :)))
Поздрави!!!
Pozdravi i na teb :)
"Псевдо-то" са огромното мнозинство и няма как да не е по-мащабно и широко представено!!
За спасение и аз не се сещам...
Някой беше казал, че интелигентността на Земята е постоянна величина - нараства само населението... ;)
Добро "есе" по темата е филмът на Милош Форман "Амадеус"....
Поздрави и успешна нова седмица! ;)*
Pozdravi i leka sedmica i na teb :)
Нямам сили да се обяснявам тук, може би някой път на по бира.
Но замисли се само, ти готова ли си да разбутваш с лакти, да си опортюнист, разкъсван от неспокойна амбиция, щастието ти да зависи от стълби и длъжности, да се усмихваш лицемерно? Защото псевдоуспехът си има цена.
