Става дума за съседката, с която чат-пат пия кафе и която дори не подозира, че вече беше герой в един от постовете ми (http://fauve.blog.bg/viewpost.php?id=80805) Вдовица е, без деца, но отгледа всички ни от входа, докато родителите ни работеха в смутните времена на демокрацията. Единствената й грижа сега са гълъбите. Дори вече няма толкова сили и ентусиазъм да наднича през вратата, когато асансьорът се отвори или чуе шум на етажа. Но всяка сутрин в ранни зори отваря прозореца, и в пек и в студ, и хвърля трохи.
Та наскоро пак ме размисли. Разказваше ми (докато отбелязваше, че най-после съм направила кафето както трябва) как гълъбите са се променили. Повод й дали две пернати – мъжко и женско, които веднъж-два пъти дошли заедно, ухажвали се били и след това се разделили. Ей-така, представям ли си, престанали да идват заедно, а само по отделно. “А преди, ти ги знаеш, Джони и Сивушка, колко години бяха заедно, и все неразделни”, казва ми тя, докато аз хвърлям едно ухо на сутрешните новини по телевизията. И заключава – какво стана с тоя свят, и гълъбите се промениха.
Аз, понеже съм от либералите, дето дават право на всеки да се движи с всеки и то колкото дълго време се прище на сърцето му, премълчах. Пък и светът със сигурност се е променил от времето, когато тя е била млада и когато да сменяш партньорите често е било равносилно почти на престъпление.
Чак днес, като я видях пак да хвърля трохите от балкона и понеже е неделя и въртележката за малко е поспряла, се поразмислих. Не за гълъбите. Никога не съм вярвала в трайността на чувствата им J Замислих се що за живот е този, който се опитва да разбере външния свят чрез този на птиците. Наслагва хорските преживелици върху птичите. Самотен? Нещастен? Празен?
Сравнявам я със себе си. Препускането, надбягването с времето, уморените очи, изпънатите нерви, изкривените усмивки. Дори не помня кога точно се разлистиха дърветата.
Искам да имам сетивата й.
относно сетивността й - струва ми се, че вече я имаш /ами аз затова и те чета/ - с тази разлика, че при теб е отправена към хората, което си е за предпочитане.
...вярвам ти за кафето ;))
ако искаш да се разсееш малко на тема 'Хора и Птици', спомни си филма 'Пилето' на Алън Паркър - никога няма да забравя как ни пощури навремето...
мога да ти го метна в транзита, ако случайно си пропуснала да видиш тази класика :)
Магьосник е Уортън, винаги успява да върне истинността ми, дори в най-тегави мигове.